В природата се срещат разнообразни видове папагали.
Папагал Жако
Вълнист папагал
Папагал Корела
Има една отличителна черта и тя е гребенът. Той се изправя вертикално, когато птицата е развълнувана или пък изплашена. В доста голям процент от случаите опашките на корелите достигат дължина наполовина на тялото им. Дължината на самите папагали достига 33 см. Дивият вид корела има основно сиво оперение с бели черти, ясно изразени на перата им.
Все по-често в домашни условия откриваме и други видове папагали като какаду, амазона, розела, сенегалски папагал, а също така и папагалите от рода ара.
Всички папагали ли говорят?
Папагалите се смятат за доста интелигентни птици. Те, също така, имат строга индивидуалност и много рядко можем да дадем пример с качество на папагал и да кажем, че е общоприето за още няколко породи. Естествено, най-често задаваният въпрос е, дали всички папагали имат възможността да говорят или това се отнася само за някои видове.
Отговорът на този въпрос е, че всички видове папагали имат заложби да възпроизвеждат думи и звуци досущ като човешките, но това дали дадена птица ще проговори или не, е строго индивидуално. Смята се, че при отделните видове тази способност е различно проявена.
В най-малко от случаите породата корел развива способността да говори.
Това е така поради специфичните им гласни струни, които са известни с високи честоти и са твърде фалцетни. Голяма е вероятността обаче, тези видове да говорят не по-малко от своите по-големи братя и сестри, само че, на нас ни е трудно да чуем тези звуци, защото не са възпроизведени като човешка реч. Това, че не разбираме, когато говорят, не ги прави по-малко търсени за домашни любимци, напротив.
Вълнистите папагали са много добри във възпроизводството на човешка реч, но най-добрите са папагалите жако. Те още носят името Африкански сив папагал, но и при тези представители на птиците проговарянето е строго индивидуално. Това, дали даден папагал ще проговори, много зависи първо от неговата индивидуалност и второ от това, в каква среда живее и се развива. Оттук следва и изводът, че колкото повече ги обгрижваме, толкова по-голяма е вероятността те да проговорят.

Това е така поради специфичните им гласни струни, които са известни с високи честоти и са твърде фалцетни. Голяма е вероятността обаче, тези видове да говорят не по-малко от своите по-големи братя и сестри, само че, на нас ни е трудно да чуем тези звуци, защото не са възпроизведени като човешка реч. Това, че не разбираме, когато говорят, не ги прави по-малко търсени за домашни любимци, напротив.
Няма коментари:
Публикуване на коментар