Котки

Персийска котка

Първите персийски котки

В исторически план за персийските котки може да се каже, че са една от най-старите породи и съществуват ще от 17-ти век. Смята се, че породата е изнесена нелегално от европейците от Персия (днешен Иран), и е докарана в Европа наред с бижута и подправки. Тази порода котки векове обикаля из кралските дворове на англичаните, французите и италианците, и до ден днешен е многоуважавана. Според доста експерти днешната модерна персийска котка е потомка на Фелис Либика, която все още се среща в Африка и Азия.

Окраската

Окраската на персийската котка в миналото е била само три вида, а именно: черна, бяла и сива, но към днешна дата има над цели 150 вида окраски! Породата се разделя на няколко вида заради типа окраска: тигрова, мраморна, опушена, едноцветна и др.

Очите

Очите на персийките зависят до голяма степен от цвета на тяхната козина. Изключение правят само видовете колорпойнт, които имат сини очи, чинчилата, която е със зелени, и белите, които притежават сини, разноцветни или оранжеви очи. Те вдъхват спокойствие, големи са, изразителни и изпъкнали.

Теглото

Теглото на персийските представители не е строго определено. Обикновено достига до 4-5 кг., но понякога може да са по-леки или по-тежки.

Характер и поведение на персийката

Персийската котка е смятан от мнозина за идеалния домашен любимец! По-интересното при тях е, че са изпълнени с доверие към хората, любвеобилни са, спокойни, и в повечето случаи си избират един член от семейството, когото започват да боготворят и да следват от стая в стая или пък да го гледат в очите, когато желаят нещо.

Като цяло са предани към своите стопани, рядко ще се чуят звуци на недоволство или "мрънкане", а в случаите когато една такава котка може да прояви агресия са единични. Точно поради гореизброените причини тя се счита за идеалният домашен любимец. Тъй като обаче персийките са гледани векове наред с изключителна грижа и трепет, те не са свикнали да живеят на улицата и не биха могли да се справят, ако попаднат там!

Тя е игрива и забавна, и за разлика от други породи, които биха отвърнали, персийката в повечето случаи би се отдръпнала, ако бъде предизвикана. А може би най-хубавото е, че този вид котки съжителстват без проблеми с други животни, било то кучета или котки.

Грижа и обучение

Грижи за козината

Поддръжката на козината на Персийската котка е специфична! Трябва всеки ден да бъде разресвана, защото в противен случай се заплита и сплъстява.

Подстригване

Поради тази причина някои хора подстригват своите котки с така наречената "лъвска прическа", но за тази цел трябва да се избере подходящ фризьор, който да разбира точно какво трябва да направи. Ако се решите на стъпката да подстрижете котката си, трябва да бъдете изключително внимателни, когато е на слънце, защото персийките не са свикнали да бъдат излагани на слънчеви лъчи дълго време и е твърде възможно да изгорят!

Къпане

Също така необходимо е, разбира се, да бъде къпана, към което трябва да привикне още докато е по-малка. Ако стане така, че котката не успее да свикне с водата, на пазара се предлагат различни сухи шампоани под формата на пудра, които могат да заместят обикновеното къпане.

Хранене

Докато са малки котенца храненето е по-различно, защото трябва да се състои 3-4 пъти на ден с пълноценна храна, подпомагаща техния растеж, както и да имат прясна вода по всяко едно време.

При възрастните индивиди, храненето е строго индивидуално. То зависи от метаболизма на самата котка. Важно е хранителният режим да се състои от балансирани продукти. Можете да им набавите белтъчини чрез сварени яйца, риба, немазно месо. Не се препоръчва да ги храните, с храна, която сте сготвили за себе си, особено, ако има подправки. Шоколадът е забранен, може да доведе до кома и смърт, ако хапнат дори половин блокче шоколад.

Евентуалната загуба на апетит при възрастните котки не трябва да ви притеснява, ако не продължи поне няколко дни, което от своя страна би било знак за наличие на болест.
Храната на персийската котка трябва а бъде съобразена с това, че тя се нуждае от специфична, пригодена за нейните челюсти храна и да бъде богата на хранителни вещества, които да спомогнат за здравето на нейната козина.

Обучение

Преценявате, че искате да обучите своята персийска котка? Това не е проблем, те много лесно се поддават на обучение и не са необходими кой знае какви тактики. Хубаво, а и по-ефективно, обучението да започне от по-ранна възраст. На какво ще я научите зависи от вашите индивидуални предпочитания, но имайте предвид, че това ще бъде полезно за интелекта на вашето животно, а и ще изградите по-силна връзка помежду си.

Развъдник или зоомагазин?

Добре е персийските котки да бъдат взимани от специализирани развъдници, защото лесно може да бъде проследено родословното дърво, като така купувачът ще бъде сигурен в котката, която взима. Всеки истински развъдчик прави необходимите изследвания на котките си, преди да ги остави да създадат поколение. Така ще сте наясно, че животното, което взимате не е обременено от наследствени генетични проблеми.

Ако бъде взета от частни лица или пък зоомагазин, на по-късен етап би могло да се окаже, че котката не е чистокръвна или по-лошият вариант – че има сериозни здравословни проблеми, с които ще трябва да се борите. Взимането на коте от частни лица или зоомагазин не може да ви гарантира доброто състояние на животното, или това как и при какви условия е гледано.

Здравословни проблеми

Те не са сред най-здравите породи котки. Имат редица проблеми, свързани с очите, като например сълзенето, както и с бъбреците – а именно предразположени са към поликистозни яйчници, което от своя страна може да доведе до бъбречна недостатъчност. Редно е да бъдат преглеждани редовно на ултразвук, както и да се водят на редовни прегледи при ветеринарен лекар, за да се избегнат и евентуални стоматологични проблеми.

Няколко любопитни факта за персийските котки

- Обратно на човешката природа при мъжките представители на породата срещаме повече разбиране, по-мило и гальовно поведение.

- Ако персийката ви е породиста, то тя/ той трябва да има регистрация в една от четирите международни фелиноложки организации – а именно CFA, TICA, WCF или FIFE.

- Американските специалисти наричали тази порода " baby face", заради специфичните им муцунки.

Бирманска котка

С чар ще те запленя, с характера си ще те задържа!

Тя е пленителна! Носи пухкаво кожухче и бели ръкавички, уши и опашка в тон с римското носле и като добавка доста дълги мустачки.

Описанието се отнася до котките от порода Свещена бирманска. Тя идва от Азия, държавата Бирма или както е днешното й име Мианмар. Това е единствената порода котки, която пред името си носи думата „свещена". И не случайно.

В древността монасите от тази страна са имали за другар именно такава котка. Твърди се, че тя е пазител и закрилник. Множество легенди са свързани с бирманските котки. Но нека се запознаем с по-важното:

Характерно за породата е, че малките се раждат напълно бели. Но само след седмици на нослето им се появява една цветна точка. По-късно тя се разпространява по цялото лице, като опашката, ушичките и крачетата са в същия цвят (тялото остава бяло).

След третата година козината около главата и раменете става по-дълга и силно напомня на грива. Те принадлежат към клас полудългокосмести, а запазената им марка са белите чорапки/ръкавици, в основата на лапичките, които трябва да бъдат абсолютно симетрични. Другото характерно за пленителните котани е, че цветът на очите им трябва да бъде единствено син, и то силно наситен. Профилът е римски.

Изключително гальовни и спокойни, но и игриви. Бирмите са жизнерадостни, любопитни и интелигентни създания. Козината им е фина, дълга, на пипане напомняща кадифе. Независимо от това тя не капе и не се сплъстява, поддържа се лесно.

Котките от тази порода не проявяват агресия, рядко стопанин на бирманска котка може да има драскотини по себе си. Устойчива е на заболявания, което може би се дължи на факта, че е една от естествените породи. Прекрасни домашни любимци.

Цветовете на точките по нослетата на котетата (водещи се по стандарт) могат да бъдат:

- Черен (класически). Котките с тази окраска напомнят на сиамки, а контрастът с ръкавиците е доста силен.

- Син - Това реално е тъмно сив свят.

- Лилав - Светло сив цвят.

- Шоколадов - Тази точка най-малко се разпространява по лицето.

- Червен - Това е наситен рижав цвят.

- Кремав - Светло рижав цвят.

- Таби - или ресни по лицето.

- Смесен - може да има рижаво, черно, сиво, премесени в причудливи краски.

Има сведения, че в Европа породата е внесена най-напред във Франция още в края на XIX в. или началото на XX в. Днес най-добри представители от нея могат да се срещнат в Италия, Франция и Русия. Популярността им сред европейците е голяма като в някои страни дори е изместила иначе най-популярната котка - персийката.

Цените на малките котенца варират между 600 и 1200 евро според класа на котето.

Сиамска котка

Сиамска котка – това е една от най-красивите породи котки, произхожда от Сиам (днешен Тайланд) от където идва и името на тази порода.

Външен вид

Сиамската котка има изключително красива окраска. Козината е къса, блестяща и прилепнала към тялото.

Имат характерна окраска на тялото и лесно се познават. Класическия цвят на космената покривка е бежов, като постепенно преминава на гърба в по-тъмни тонове. Отметите са контрастиращи на окраската и включват по-тъмните цветове по лицето (т.нар. „маска”), ушите, опашката и лапите.

Характерно за Сиамските котки е, че те се раждат бели с кафеви или сиви очи, които с течение на времето посиняват, а козината им потъмнява и се появяват характерните тъмни отмети.

Цветови варианти:

–          SIA n 33 67 – с наличие на кафяви отмети

–          SIA a 33 67 – с наличие на сини отмети

–          SIA c 33 67 – с наличие на лилави отмети

–          SIA d – с наличие на червени отмети

–          SIA e – с наличие на кремави отмети

–          SIA f – с наличие на костенуркови (тъмно кафяви) отмети

–          SIA n 21 – с наличие на ивичести кафяви отмети

–          SIA f 21 – с наличие на ивичести костенуркови (тъмно кафяви) отмети

За недостатъци се считат:

–          Бели петна по корема или страничните ивици

–          Бели петна или бели косми в тъмните отмети

–          Бяло оцветяване по пръстите

Съвременните Сиамски котки имат дълго и стройно тяло. Главата е леко издължена и има клиновидна форма. Крайниците са дълги и тънки, а лапите са малки и овални.

Очи – очите са с бадемовидна форма и син цвят, което е една от най-характерните им черти. Вечер не излъчват зелена светлина както при другите породи, а излъчват отразена червеникава светлина, което се вижда при цветните снимки. Това е така поради различния състав на ириса в очите им, където липсва веществото нареченотапетум нигрум, което придава на очите на котките от други породи жълтеникав кехлибарен оттенък на светло и отразяването на зелена светлина през нощта.

Уши – ушите са прави, широки в основата и големи спрямо тялото. Разположени са на сравнително голямо разстояние едно от друго.

Нос – носът е ясно очертан, а носната гъба е с тъмен цвят.

Опашка – права и заострена в края.

Поведение и характер на Сиамска котка

Сиамските котки са много умни, любопитни и игриви. Имат много добра памет и оценят когато се направи нещо добро за тях. Същото се отнася и когато нещо не им хареса.

Те са много чувствителни и изискват внимателно отношение и голямо спокоиствие. За разлика от другите породи котки, те не понасят шума и шумния начин на живот ги травмира. Поради тази причина е желателно да им се осигури спокойна среда без много шум.

Характерно за тях е високата интонация на гласа, особено в период на разгоненост или когато са недоволни.

Отглеждане и грижи за Сиамска котка

Тези котки са чудесни домашни любимци, обичат да са сред хората, но със сигурност не са от най-тихите и мяукат доста силно. Сиамските котки са много своенравни животни, но въпреки това се привързват много силно към стопаните си. Дори се счита, че се привързват толкова силно колкото кучетата. Това значително ги отличава от другите породи котки, които се привързват най-вече към дома.

Грижи

Космената покривка на Сиамската котка е къса и поддръжката е доста лесна и не се изисква всекидневно разресване, за разлика от дългокосместите породи, които изискват постоянни грижи, като например Персийска котка.

Обучение на Сиамска котка

Ако си вземете Сиамкска котка, трябва да я обучите, като за целта е необходимо да сте много търпеливи. Не трябва да бъдете нервни към нея и не подхождайте дръзко, защото тя ще усети това. Колкото по-рано се започне с обучението толкова по-бързо и по-лесно ще свикне котката с Вашите команди. Както вече споменахме Сиамките са изключително своенравни и независими и поради това обучението на котки от тази порода в някои случаи може да се окаже доста трудна задача.

За дресировката е неоходимо голямо търпение. Важно е да се знае, че когато тези котки са под натиск отказват да действат и изпълняват каквато и да е команда. По отношение на дресировката се смята също, че Сиамските котки много приличат на кучетата, тъй като подобно на тях и Сиамките могат да се научат да изпълняват команди, да откриват предмети и да ги донасят, а също и да се разхождат на повод с каишка.

Здравословни проблеми при Сиамска котка

Тази порода се характеризира с добро здраве, но въпреки това както всички останали породи и Сиамските котки са предразположени към някои заболявания:

–          Кривогледство

–          Проблеми с венците като възпаления и др.

–          Проблеми с отделителната система – уринарни проблеми

–          Амилоидоза

Продължителността на живот на Сиамските котки е 14 – 20 години.

Исторически бележки

Сиамските котки са развъдени в Сиам (днешен Тайланд) като аристократични котки. По онова време в Сиам тези котки са смятани за свещени. Сиамска котка са можели да притежават само кралските особи и будистките монаси.

През 18 век кралете от Сиам са започнали да подаряват котки от тази порода на висши европейски сановници. Останалия свят бил силно впечатлен от тази прекрасна порода и така продължава разпростанението й. Така постепенно се пренасят в Европа а след това и Северна Америка, където стават доста популярни.

След усилени селекции извън тяхната прародина е създадена и съвременната Сиамска порода, която значително се различава по доста признаци от старата порода, която е позната днес като Тайска котка

Съществуват и много легенди за тази порода котки. Според една от тях Сиамските котки са били отглеждани в Сиам за да охраняват дворците. Когато някой злосторник се опитал да проникне, котките се хвърляли върху него, впивали ноктите си и мяукали пронизително. Благодарение на това стражата разбирала, че става нещо нередно и идвала незабавно.